Бахмут, Авдeeвка, Роботине - сраженията на фронта във войната, която Русия

Окопна война: новата действителност на фронта в Украйна

Бахмут, Авдeeвка, Роботине - сраженията на фронта във войната, която Русия води против Украйна, предизвикват тежки загуби. Но нищо не се чува за някакви значими териториални придобивки - от която и да е страна.

Украинската контраатака, почнала през юни с големи упования, на процедура се намира в застой. В най-успешната си точка, край Роботине, тя напредна единствено със 17 километра. В публикация за списание " Икономист " военачалник Валерий Залужний, главнокомандващ на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ), предизвести за " война на безсилие ", която може да се " проточи с години ".

Кога приказваме за война на безсилие?

Настоящият фронт сред двете враждуващи страни е дълъг към 1000 километра. В последните месеци офанзиви и опити за пробиви има единствено в обособени елементи на бойното поле. Това дава опция на войските в останалите региони да се окопават и да уголемяват систематично личните си отбранителни позиции.

Вървим към изтощителна война, която може да продължи години, предупредиглавнокомандващият украинските въоръжени сили Снимка: Ukrainian Presidential Press Service/REUTERS

Дълбоките окопи, необятните минирани зони, разрушените пътища и мостове, както и поддръжката от личната артилерия вършат съвсем невероятно превъзмогването на отбранителните линии на съперника. Всякакви опити за това съвсем автоматизирано водят до тежки загуби за атакуващата страна.

Това " заледяване " на бойния фронт е особено за така наречен позиционна война. За нея е особено това, че и двете страни са заети главно с това да пазят позициите си.

Кримската война, Гражданската война в Съединени американски щати, Световната война

Смята се, че Кримската война е първата позиционна война в историята. През 1855/56 година пристанищният град Севастопол, част от тогавашната Руската царска империя, е обсаден от английски и френски войски в продължение на съвсем година. Стига се до продължила месеци борба с десетки хиляди жертви, в края на която нито една от страните не успява да вземе превъзходство над другата.

При Американската революция (1861-1865 г.) армиите също все по-често почнали да построяват отбранителни уреди и укрепления. За пръв път били употребявани така наречен " испански конници " - заострени дървени колове, ситуирани кръстовидно, и " гарванови крайници " - дребни стоманени кръстове с остри върхове, които доста забавяли напредъка на атакуващите, до момента в който те попадали под огъня на скорострелните пушки.

По време на Първата международна война, лишила живота на към 17 млн. души сред 1914 година и 1918 година, етапа на позиционната война продължава единствено няколко месеца. На Коледа 1914 година било подписано първото импровизирано помирение, което и двете страни употребявали, с цел да разширят защитата си.

Така от Ламанша до швейцарската граница бил образуван непрестанен фронт, дълъг стотици километри - изключително във Франция. И двете страни залягали и чакали в окопите. Битката за дребния френски град Вердюн, траяла през съвсем цялата 1916 година, символизира ужасите на позиционната война. Нито една от страните не съумяла да си завоюва военно преимущество над другата. Въпреки това някои източници настояват, че минимум 380 000 бойци са били убити в боевете там или са умряли от раните си по-късно.

Нечовешките борби

Още отбранителни системи били прибавени през 20 и 21 век. Днес модерните системи за противовъздушна и противоракетна защита обезпечават спомагателна отбрана на фронтовите линии в Украйна. Но фундаменталният темперамент на така наречен позиционна война съвсем не се е трансформирал.

Битката край Вердюн през Първата международна война символизира ужасите на позиционната войнаСнимка: Photoshot/picture alliance

Още при Вердюн ясно се показала една изключително цинична специфичност на този вид война. Главнокомандващите и от двете страни не се интересували предпочитано да понижат до най-малко личните си загуби. По-скоро врагът е трябвало да бъде подложен на колене посредством използването на допустимо най-вече военни запаси. Идеята била, че сходна война е можела да бъде извоювана, единствено в случай че другата страна първа изчерпи запасите си и бъде принудена да капитулира. Следвайки тази логичност при Вердюн били изстреляни към 26 милиона снаряди със заряд и минимум 100 000 такива с токсичен газ. Днес, съвсем 110 години по-късно, към момента има към 5 кг шрапнели на всеки квадратен метър от тогавашното бойно поле.

Вероятно таман този вид последици са подтикнали главнокомандващия на украинската армия да предизвести, че този въоръжен спор се трансформира в окопна война, която би могла да продължи с години. Според Валерий Залужний, колкото по-дълго продължава сходна война, толкоз повече опасности крие тя за въоръжените сили на Украйна, както и за цялата страна. Той се притеснява, че без спомагателна военна поддръжка от Запада, на Украйна ще ѝ е мъчно да издържи в сходна война.

Още по тематиката вижте тук: